Медитацията-страната на чудесата в ръцете ни!

Да се научиш да медитираш е едно от основните неща ако искате да сте здрави и щастливи. Да, има много други умения, които трябва да се придобият, за да се успее в живота, но медитацията е това, което ще ни дава сила да продължим и ще ни позволява да се насладим на постигнатото.
Защо?
Защото медитацията е връзката с Истинското ни аз. Тя ни центрира и ни връща на правилната пътека. Тя ни показва причините за случващото се или по-точно, показва ни причините зад всичко. Тя ни кара да се чустваме удобно в собственото ни тяло и в собствения ни живот.
Тук няма да се спирам в големи подробности на това как се медитира, защото вече има предостатъчно чудесни книги с много (и то действащи) техники. Това което искам да направя е да ви накарам да почувствате нуждата да научите повече по въпроса и да ОПИТАТЕ. Защото що се отнася до медитацията, няма значние какво четете или чувате, ако не го опитате, то е безполезно. Медитацията не може да бъде интелектуална и не може да се научи чрез просто "знание". Тя трябва да бъде опозната чрез опит.

Какво е медитацията?

Ако оставим настрана Източните термини, да медитираш значи да се изпълниш със себе си. Да си така изпълнен с осъзнатост, че да спреш мисловния процес и да се насладиш на тишината. Защото "тишината" или ако предпочитате "мекотата" е всичко в медитацията - това е точката след която можеш да превъзмогнеш сетивата си и мислите си и да почустваш съществуването на есенцията - твоята душа - и как тя се свързва с външния свят. Как пълнотата се разлива навън и навътре в теб и никога не се разделя напълно с своя източник. И нека да го наричаме просто Източник - би било пълна загуба на време да се занимаваме с естеството му сега. Когато го почуствате, тълкувайте го както искате. Но първо, почуствайте го. За мен, това е директно усещане на връзката с Божественото. Или поне едно зърване на тази връзка.

Медитацията не е толкова трудна всъщност. Всичко звучи някак мистично, но не е. Лесно е (стига да си решен да я постигнеш). Просто трябва да откриеш правилния за теб начин да го направиш. Тя е като стая с много врати, всяка от които можеш да отвориш след определено време и усилия, но ти имаш ключ в ръката, който може да отвори една от тях без усилия. И всеки трябва да намери правилната врата за своя ключ. Защото зад вратите се крие най-ценното съкровище - истинската ни същност.
Ако говорехме с Морфей от Матрицата (или някой велик учител), той щеше да каже: "Няма врати, няма стая, съкровището вече е в теб" и ще е напълно прав. Но въпреки че звучи страхотно, мисля че тези изказвания внасят повече смут и отчаяние от колкото честното признание на усилията, които ще са ни нужни. Защото сме свикнали до такава степен да се борим за това което искаме, че просто не можем да си позволим да повярваме, че съкровището винаги е било в нас. Повечето от нас не могат просто да поемат дъх и да осъзнаят, че са едно с Вселената и че са всесилни и излъпнение с Божествена Любов. Поне аз не мога. Просто не става, в повечето случаи. Да, може да си мислите, че го чуствате, но дали наистина е така е друг въпрос. Но пък е забавно да се опита. Нека се въренем обратно на ключът към Златната врата.

Ключът е техниката, която ще ви донесе най-бърз и безопасен успех. Както Ошо казва в "Книга на Тайните" - " всяка техника може да те доведе до края, но една от тях ще бъде само за теб. Тя ще бъде твоя."

Да откриеш правилната техника също може да бъде един вид заблуда. Хората четат книги, ходят на семинари, опитват толкова много неща и накрая не става нищо. Точно затова ми се иска да ви предложа, това което според мен е основата за успешен "полет.

Идеята на медитацията е да направиш умът си толкова тих, да нямаш никакви мисли или поне да не им обръщаш внимание (тогава те просто ще започнат да изчезват), че да се отвориш за усещането на пълнотата. Проблемът обаче е, че мозъкът ни е толкова свикнал да произвежда мисли и връзки и спомени, че е доста трудно да го накараш да замълчи дори за секунда. Трудно, но не невъзможно.

За да се справим с този "шум" в главата, има толкова много техники. Това е тяхната цел - да спрат мисловния процес. Макар целта им да е еднаква, подходът им е различен. Някои се опитват да спрат шума чрез пренасищане на мозъка. Те ще ви накарат да чуствате, чувате или обмисляте толкова много неща, че накрая умът просто ще замлъкне. Другите правят точно обратното - просто ще ви кажат да пренебрегнете всичките си сетива и да се съсредоточите върху тишината, върху нищото или нещо подобно. И двата типа техники работя, всичко зависи от усърдието, което влагате в тях.

Но защо ни е необходимо да прекъснем мисловния процес?

Това е добър въпрос - все пак мисленето е това, което ни прави хора, което ни дава силата да променяме света. Да и не. Мисленето наистина е сила, невероятно умение, но все пак, то е просто инструмент. Не е същността на това да бъдеш човек. Същността е нашата душа - тази, която ние дава мечтите, идеите и стремежът към съвършенство. Нашите мисли са просто една стъпка преди превръщането на идеите в реалност. Важно е да се мисли, да има дисциплина на духа, да усъвършенстваме ума си. Но това не е всичко. Мисълта ни помага да оцелеем, да работим и т.н., но не е нужно да се мисли постоянно. Мозъкът ни има нужда от мисълта, точно толкова колкото и от липсата й, която го води към връзката с Другото. Той има нужда от почивка и зареждане с чиста енергия, необременена от оценките, очакаванията и спомените ни. А ние не му даваме тази почивка. Пълним мозъка си с шум от мисли, които се леят непрестанно и безцелно в главата ни. Само когато заспим или когато сме в голяма опасност или сме изключитено съсредоточени, само тогава съзнанието ни се изчиства и сме свободни от менталната лудница. Но в повечето време сме пълни с умствен боклук и това си е факт.

Нека да си го признаем, медитацията ако не друго е изключително полезна за здравето ни. Тя ни помага да се отпуснем (или по-скоро се налага да се отпуснем, за да влезем в нея), дава ни време да си наваксаме с всички чуства, които се насъбират в нас през целия ден и които често блокираме, за да бъдем ефективни части на обществото. Освен това, тя ни помага да почустваме посланията на тялото ни и да им отговорим както трябва. Дори само това е достатъчна причина да опитаме. Освен това, тя ни звързва с душата ни. Какво значи това ако не вярвате, че имате душа? Ами да кажем, че значи че ще ви накара да се чуствате добре, да се отпуснете и да изострите сетивата си, че ще ви изпълни с блаженство и благодарност. Да кажем просто, че това е чудесен начин да започнеш или да завършиш тежкия ден. И че изисква голяма самодисциплина и владеене на себе си. Не са ли това достатъчни причини да направите 10 минутна почивка и да опитатае. Или да излезете и да си купите книга за медитацията? Повечето от тях са доста приятни за четене и вдъхновяващи така че няма да бъдат загуба на време и пари. А и ще усетите разликата.

Някои прости техники за медитация, които използвам

Тъй като тази секция не би била завършена без техники за медитация, ще ви дам тези които работят най-добре за мен. Не съм някакъв експерт, но се старая, колкото мога.

  1. Първото, което правя е да изпозлвам една от сетивните техники - започнете с краката си и почуствайте палците много внимателно. Когато свършите с тях се придвижете по-нагоре, но без да изоставяте вече събраната осъзнатост. Нека цялата телесна осъзнатост се събира във вас. Когато минете по този начин цялото си тяло, може да поискате да усетите вътрешните си органи или костите. Звучи странно, но с малко желание и въображение, резултатите са впечатляващи. Бях изумена, когато за първи път усетих костите си една по една, в цялото тяло. Тази техника е чудесен начин да започнеш по-дълбока медитация, защото позволява да усетиш и премахнеш напреженията в цялото тяло (обикновено е достатъчно просто да преместиш вниманието си към напрежението и то изчезва от само себе си), а и заземява блуждаещия ум.
  2. Циркулация на дъха. Да, това упражнение ще го намерите във ВСЯКА книга по медитация и то е много важно. При мен то не винаги работи достатъчно добре, защото дъхът ми ме разсейва, но това значи само че трябва да му обръщам повече внимание. Трябва да усвоите тази техника, защото тя е много важна за здравето ви и ще имате голяма полза от дълбокото ритмично дишане. Как се прави? Просто следвайте дъха си. Нищо сложно. Почуствайте как дъхът ви влиза, слиза надолу в белия ви дроб чак до корема, спира там за малко и след това излиза. Това което винаги ми доставя удоволствие е следното допълнение:
  3. Когато вдишате, усетете корема си все едно се надува като балон. Вдишвате - той се изпълва с дъх, издишвате - свива се. Идеята е, че за да се диша правилно диафрагмата трябва да се движи надолу. Балонът всъщност е тя, но тази представи ви помага да я управлявате. Когато усвоите това упражнение, може да пробвате и версията за напреднали:
  4. Вдишвате, дъхът ви стига до корема и чуствате как енергията го изпълва, точно като балон, след това тя влиза в белия ви дроб и накрая в главата. Като облак, който обгръща тялото ви отдолу нагоре. След това издишвате и енергията се свива от главата към корема. И отново. Енергията се чуства като мекота, която изпълва съответната област. Разширява се, а после се свива. В началото е малко сложно, тъй като книгите ни учат, че когато вдишваме енергията се движи от долу на горе, по гърба ни, а когато издишваме - надолу, по предната ни страна, но този вариант е по-свързан с тялото ни. Той следва правилния начин на дишане - вдишваш, диафрагмата(заедно с корема) се дърпа надолу за да освободи място за долната част на белия дроб, след това тя се качва малко нагоре, за да позволи на средния бял дроб да се изпълни, и накрая раменете се придвижват леко нагоре, за да се изпълни и горната част на белия дроб.
  5. Моята любима медитация-празнотата на ума. Всичките горе-споменати упражнения са забавни, но когато ги усвоиш, можеш спокойно да напишеш книга докато ги правиш, защото нашият ум е известен (и Слава Богу) с възможността си да прави много неща едновременно. Затова е много важно да се спре мисленето докато се правят останалите упражнения. Или след тях както обикновено става. За да го направя, е, просто го правя. Когато се появи мисъл, просто и кажете "добре" и се върнете в празнотата. Разбира се, първо трябва да откриете какво значи празнотата. Аз го направих като "замръзнах" - буквално останах в момента. Все едно да почустваш цялото си тяло и ум за един момент. И после за следващия. Трудно се обяснява. Просто спрете за секунда и се почуствайте целия едновременно. След това спрете и го направете отново. И отново. Когато го направите няколко последователни момента без да се разсейвате се отваря празнотата. Тя е като пространство във вас, в което можете да се потопите когато ви се прииска. И когато се потопите в нея, няма мисли, само тишина и блаженство. Просто трябва да не обръщате внимание на мислите и сте в там. После излизате, после се връщате. И така.

Медитацията е безкраен процес. Не знам кога човек може просто да си затвори очите и без усилия да се потопи в блаженство. Когато просто сядаш и започваш да не мислиш. За мен, все още е борба в началото и блаженство в края. Борба докато не отворя Пространството на Тишината и след това всичко се свежда до връщане обратно, всеки път когато нещо ме разсее. Забавно е, но ми се иска някой ден да стане и без борба. Но това не го казвам, за да ви обезкуража. Прекарах към 5 години в опити да медитирам, докато не открих празнотата, така че не очаквайте чудеса от първия път (въпреки че са изключително възможни). Не че е толкова трудно, просто в книгите не ти казват как да "Замръзнеш", как да спреш. А и как ли могат да го обяснят. Човек просто трябва да го открие сам за себе си. А докато не прекараш няколко момента "в тишината", няма как да знаеш колко лесно можеш да се потопиш в нея и да останеш там. Но когато я откриете, всичко придобива ново значение. Надявам се да намерите вашето Пространство на Тишината и то много по-бързо от мен. Заслужава си. Това е нашето наследство от времето Преди. И след. То ни показва колко много повече им от нашето тяло и чуства и проблеми и краткотрайни радости. Има толкова много повече. Вечната Радост. Блаженството, което винаги ще бъде тук и само трябва да се потопиш в него. Това блаженство ще ви даде увереността че каквото и да сеслучи винаги можете да се върнете там и да се чуствате обичани и защитени.
Което не значи че не трябва да ни е грижа за живота ни-точно обратното. Това ще ви даде нова гледна точка, от която да видите света. Нови очи. Очите на Любовта и Благодарността. Опитайте!

Добавям няколко книги, които ми донесоха много разбиране и приятни моменти. Надявам се и на все да помогнат.

  • "Дао на естественото дишане" от Денис Луис.
  • "Книга на тайните" том 1-5 от Ошо.
  • "Healing with form, energy and light" by Tenzin Wangyal Rinpoche/"Лечение със силата на елементите" от Тензин Ринпоче/мисля че и беше заклавието на български/
  • "Initiation into hermetics" by Franz Bardon /това е истината!/
  • "8 minutes meditation"
  • "25 врати към медитацията Ръководство за навлизане в Самадхи " от Уилям Бодри и Ли Шу Мей
  • "Да живееш в сърцето/ Как да навлезем в свещеното пространство на сърцето/ " от Друмвало Мелхидезек (мисля че само медитацията си струва)